Изключителен ловец, Павел се е отказал от тази си страст, като напуска магичната Странджа, заради любовта си към Анна. След 25г., въпреки завръщането на двамата в родното му село, двойката е в криза – общуват само с кратки бележки, които лепят на шкаф в кухнята.
Подведен от племенника си – местния шеф на гранична полиция, както и от финансов недоимък, Павел ще използва таланта си за преследване на мигранти. Осъзнавайки, че държи в ръцете си бъдещето (и може би живота) на дете – десетгодишно сирийче, ще промени отношенията си, тези с Анна, с миналото си, с бъдещето си и най-вече – със себе си.
Сюжетът фино и ненатрапчиво разплита мрежа от доброта и съпричастност, която жителите на красивото странджанско село проявяват към бежанците, но и един към друг, само че в мълчание.
Както съпрузите Павел и Анна общуват само с бележки върху вратата на хладилника, така и останалите герои проявяват човечността си тайно, скришом и в страх.
За освобождаващата сила на обичта, за смелостта да проявиш добротата си и за решимостта да постъпиш правилно, човечно, независимо от обстоятелствата, разказва “Есента на ловеца” в меката и уютна светлина на странджанската природа.
